Любен Каравелов: В слепите царства царува онзи, който има само едно око
Следвайте " Гласове " в
" Никога не се изличава из паметта ми тоя висок, наведен малко, с огромна глава и черна рунтава брада человек; виждам и в този момент тъмножълтото му татарско лице, с необятно чело, с черни, умни, блестящи очи, дето светеше мирен взор, с дебелите бърни и ироническа усмивка на тях, която даваше основното изражение на физиономията му. " Из „ Срещите ми с Любена Каравелова “, Иван Вазов, 1903 година
В българското историческо пространство, та даже и в балканското, името му извиква саморасъл конгломерат от мисъл и деяние. И всяко компаративно и суперлативно определение за него излишно биха издигали и снижавали личността му всред другите позиции в националния ни храбър мавзолей. 185 години от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) – съвсем два века по-късно рецензията за него е толкоз обемна, че самата тя предстои на рецензия. Затова и тук Каравелов няма да бъде сравняван с останалите „ пантеонци “ с риск най-много да не изтръгнем здравостъпилите му ходила върху Отечеството и да го превърнем в една надали не имагинерна фигура. Защото неговата журналистика, близо 15 десетилетия след своето основаване, крещи с пронизваща новост.
„ В слепите царства цари оня, който има единствено едно око “, в. „ Свобода “, година III, бр. 1, 1872 година – чете артистът Нино Луканов 00:39
Този публицистичен текст на Каравелов е плод на непочтено държание от страна на нашите интелектуалци в Браила – основатели на основаването на Българското книжовно сдружение, които, въпреки и високо образовани, демонстрират низки пристрастености. „ Тежко и горко му на нашия народ, в случай че той бъде заставен да се подчини на сходни предводители “ – заключва той, най-вероятно без да осъзнава пророческия смисъл на думите си. Художественото неспокойствие или по-скоро отвращение на създателя към сходен спор сред нашите културни „ главатари “ приказва за нравствена извисеност на индивида Каравелов.
Той е бунтовник, политически деятел, посланик, мъдрец, журналист, издател на вестници, ценител на европейските и американските хрумвания, който във всяка една от тия области на живота работи търпеливо и с идеология за реализиране на дълготрайната цел – свободна и образована България. Тоя българин има една здравина на помислите, която граничи с разум, разсъдък, сдържаност на действието, пушка и книга по едно и също време. Подходът, съгласно него, към българското избавление не би трябвало да осланя на една единствена опция. Познавайки бита на българина и последвалото от робското състояние светоразбиране, Каравелов бързо доближава до концепцията, че българите не могат да разрешат сами своя исторически въпрос и би трябвало да търсят помощ. „ Балканският полуостров би трябвало да се раздели на три щата или на три държавици – написа Каравелов през 1870 година – българска, сръбска и румънска. И всяка от тия три държавици да има свое самоуправление, свои закони, съдопроизводство, своя автономност, само че в това време те би трябвало да съставляват едно цяло, което да бъде вързано с един висш парламент – Дунавска федерация на свободните земи “. Каравелов вижда свободна и републиканска България в един балкански съюз със Сърбия и Румъния, подкрепян от Русия. С течение на времето той към този момент не стартира по този начин видно тази концепция и тъй като е по-критично надъхан към късните славянофили. Но тук е значимо да се означи, че неговата концепция за федеративност е повлияна от образеца на Америка. Говорим за човек, и то за балканец, живял през 19 век, който е бил осведомен с Американската революция и следствията от нея!
„ Обичам те, мое благо Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой благи краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, в случай че ти и да си жертван на тежки премеждия и несгоди! Всичко, щото е останало до момента в моята осиротяла душа, положително и свято — всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е цялостна с нежности, със сияния и великолепие, затова ти си ме научило да обичам и да рева над всяко едно човеческо злощастие – а това е към този момент доста за един човек… “
Тази интимна Каравеловата изповед четем в „ Българи от остаряло време “ – една повест, която е толкоз наша, толкоз българска. Тя красноречиво отразява философията на съществуванието на създателя и в същото време степента на културното развиване на масата – Либеновци и Хаджигенчовци.
Ако притежавахме повече Любенкаравеловци, исторически може би щяхме да се оправим без намесата на непознатите мисионери в нашето пред- и след Освобождение. Но „ може би щяхме “ е глаголна форма, по този начин присъща на българския език, а езикът самичък по себе си е блестящо отражение на манталитета на един народ. Може би щяхме…
Източник:
16 Ное 2022228426 Окт 2022164408 Sep 20222798328 Авг 2022222821 Авг 2022225314 Авг 20222459КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани16 Ное 2022228419 Ное 202272918 Ное 2022219224 Sep 20222937
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
" Никога не се изличава из паметта ми тоя висок, наведен малко, с огромна глава и черна рунтава брада человек; виждам и в този момент тъмножълтото му татарско лице, с необятно чело, с черни, умни, блестящи очи, дето светеше мирен взор, с дебелите бърни и ироническа усмивка на тях, която даваше основното изражение на физиономията му. " Из „ Срещите ми с Любена Каравелова “, Иван Вазов, 1903 година
В българското историческо пространство, та даже и в балканското, името му извиква саморасъл конгломерат от мисъл и деяние. И всяко компаративно и суперлативно определение за него излишно биха издигали и снижавали личността му всред другите позиции в националния ни храбър мавзолей. 185 години от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) – съвсем два века по-късно рецензията за него е толкоз обемна, че самата тя предстои на рецензия. Затова и тук Каравелов няма да бъде сравняван с останалите „ пантеонци “ с риск най-много да не изтръгнем здравостъпилите му ходила върху Отечеството и да го превърнем в една надали не имагинерна фигура. Защото неговата журналистика, близо 15 десетилетия след своето основаване, крещи с пронизваща новост.
„ В слепите царства цари оня, който има единствено едно око “, в. „ Свобода “, година III, бр. 1, 1872 година – чете артистът Нино Луканов 00:39
Този публицистичен текст на Каравелов е плод на непочтено държание от страна на нашите интелектуалци в Браила – основатели на основаването на Българското книжовно сдружение, които, въпреки и високо образовани, демонстрират низки пристрастености. „ Тежко и горко му на нашия народ, в случай че той бъде заставен да се подчини на сходни предводители “ – заключва той, най-вероятно без да осъзнава пророческия смисъл на думите си. Художественото неспокойствие или по-скоро отвращение на създателя към сходен спор сред нашите културни „ главатари “ приказва за нравствена извисеност на индивида Каравелов.
Той е бунтовник, политически деятел, посланик, мъдрец, журналист, издател на вестници, ценител на европейските и американските хрумвания, който във всяка една от тия области на живота работи търпеливо и с идеология за реализиране на дълготрайната цел – свободна и образована България. Тоя българин има една здравина на помислите, която граничи с разум, разсъдък, сдържаност на действието, пушка и книга по едно и също време. Подходът, съгласно него, към българското избавление не би трябвало да осланя на една единствена опция. Познавайки бита на българина и последвалото от робското състояние светоразбиране, Каравелов бързо доближава до концепцията, че българите не могат да разрешат сами своя исторически въпрос и би трябвало да търсят помощ. „ Балканският полуостров би трябвало да се раздели на три щата или на три държавици – написа Каравелов през 1870 година – българска, сръбска и румънска. И всяка от тия три държавици да има свое самоуправление, свои закони, съдопроизводство, своя автономност, само че в това време те би трябвало да съставляват едно цяло, което да бъде вързано с един висш парламент – Дунавска федерация на свободните земи “. Каравелов вижда свободна и републиканска България в един балкански съюз със Сърбия и Румъния, подкрепян от Русия. С течение на времето той към този момент не стартира по този начин видно тази концепция и тъй като е по-критично надъхан към късните славянофили. Но тук е значимо да се означи, че неговата концепция за федеративност е повлияна от образеца на Америка. Говорим за човек, и то за балканец, живял през 19 век, който е бил осведомен с Американската революция и следствията от нея!
„ Обичам те, мое благо Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой благи краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, в случай че ти и да си жертван на тежки премеждия и несгоди! Всичко, щото е останало до момента в моята осиротяла душа, положително и свято — всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е цялостна с нежности, със сияния и великолепие, затова ти си ме научило да обичам и да рева над всяко едно човеческо злощастие – а това е към този момент доста за един човек… “
Тази интимна Каравеловата изповед четем в „ Българи от остаряло време “ – една повест, която е толкоз наша, толкоз българска. Тя красноречиво отразява философията на съществуванието на създателя и в същото време степента на културното развиване на масата – Либеновци и Хаджигенчовци.
Ако притежавахме повече Любенкаравеловци, исторически може би щяхме да се оправим без намесата на непознатите мисионери в нашето пред- и след Освобождение. Но „ може би щяхме “ е глаголна форма, по този начин присъща на българския език, а езикът самичък по себе си е блестящо отражение на манталитета на един народ. Може би щяхме…
Източник:
16 Ное 2022228426 Окт 2022164408 Sep 20222798328 Авг 2022222821 Авг 2022225314 Авг 20222459КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани16 Ное 2022228419 Ное 202272918 Ное 2022219224 Sep 20222937
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ